аще ѹдовъ раздѣлити(с) подобаеть... аще ли они пребываю(ть) неисправлени. намъ пакостѧще. ѿсѣщи тѣхъ и ѿврещи нѹжьно. (ἀδιόρϑωτоι) ПНЧ XIV, 21а;
˫ако же пишеть(с). ѹвидѣно ѹбо бы(с) злобь имѹщаго на нь. неисправленыи разѹ(м). и предъложеньѥ. (ἀδιόρϑωτоς) ПНЧ XIV, 190б–в;
таче пр҃рци... недоѹмѣвахѹ, г҃лще кто дасть ѿ Сиѡна сп(с)ниѥ Излв҃и? г(с)и, преклони нб҃са и сниди... неисправлено намъ злоѥ (ἀδιόρϑωτоν) ГА XIII–XIV, 137а; Въпро(с). Добрѣ ли ѹбо творить старець. не исправлѧ˫а своего ѹченика. Отъвѣ(т)... остави старець не ѹча его. || но многажды ѹбо его наказаше. онъ же не приемлѧше наказань(ѧ). видѧ неисправлена остави вещь. (ἀδιόρϑωτоν) ПНЧ XIV, 105а–б.
аще ли чистоѥ же и прѣѹкрашеноѥ прииметь [безбрачие]. аще и стръпътьнъ паче пьрвааго и неисправлѥнъ пѹть. обаче имать дары чюдьнѣиша. (δυσκατόρϑωτоς) КЕ XII, 214б.
Грѣхъ къ съмьрти ѥсть. ѥгда нѣции неисправлѥни прѣбывающе... гърдѧщесѧ. въстають на бл҃гочьстиѥ и на истинѹ (ἀδιόρϑωτоι) КЕ XII, 72б; аще же [грешница] прѣбываеть въ прѣлюбодѣѧнии неисправлена ѥсть и непрïѧтна. КР 1284, 183а; и хотѧть исправити и сами суть неисправлени. ГБ XIV, 170б.
канонъ •н͠ѳ• ˫Ако ни мирьскыхъ съставленыхъ п(с)лмвъ. гл҃те въ цр҃кви. ни неисправленыхъ книгъ чтѣте. (ἀκανόστα βιβλία) ПНЧ 1296, 13б.