подобаѥть ѹбо цс҃рю вѣща. пока||˫аниѥ ѡ сътворьшихъ при˫ати и злоѥ не ѡставити неицѣлимо да ѹбо въ врем˫а. неизлѣчимо бѹдеть вьсьма. (ἀνίατоν) ЖФСт XII, 95.